автор: daik

Под боровете чисти
живее самодива.
Домът й - парещите листи
на дивата коприва.
Тя толкова години
ме мами упорито:
"Ела при мене сине,
нали добре поскита!
Нали ти дадох вечни
-на борове смолата
ракитите крайречни,
сълзата на сърната.
Нали за тебе палих
светулковите клади,
нали за теб прежалих
лозниците си млади.
Тревата окосих ти
-досущ коси постилах…
и всичко опростих ти…
и още бих простила…"
….
За туй и в тази зима
усмихвам се лукаво,
защото знам че има
в какво да се надявам:
Под боровете чисти
ме чака самодива,
под парещите листи
на дивата коприва.