автор: illusion

Притегля диво
песента ти,
самодивска,
по костите пълзи,
увива се,
остава чужд за мен
света ти.
Не влезнал още,
махаш ми за сбогом,
и всичко ме посреща
гърбом.
Препъвам се
в оголени до бяло
коренища
на изпети пътища
и плъзват се
нечути болки
по рохката
и дъхава земя
на твойте стъпки.
Оскубани сa
миглите ми,
опакото
на сърцето ти
покриват.
Прозрачно е,
не виждам
и ми е студено!