автор: chefo_fr

Пристигам в София. За малко, по работа (мои си работи най-вече). Но ако някой пита, видели сте ме да копая.
И така, между мотиката и студената водица, красиво и здраво се влюбих.
Като празнично хоро ми се завъртя тая глава и аз вече само гледам лицата наоколо, търся нея, все пак и тя си има работа. Така съм се замаял, че не си гледам в краката и всички хорà ги карам на ганкиното. Но в София явно не го знаят и на втората грешна стъпка ме блъска рейс. Какво прави тоя рейс в моето хоро, как се озовах в тоя филм и въобще нямаха ли нещо по-дребно да ми натресат, каруца например. Докато отговоря на тези провокации, лентата свършва, жълтият рейс изчезва и като не измислям нищо полезно, си стоя на улицата влюбен и с пукната ръка. Тя една ръка се оправя, ама психологическата травма? Минута невнимание и после цял живот влюбен. У нас такива ги женят, а на мен тука ми гипсираха ръката. Как да й звъня сега с гипсирана ръка? Айде, ще звънна с другата и с гипсираната няма да говоря, но просто не съм красив с тоя гипс. Аз имам естетическо чувство, ако и да ми липсва политическа ориентация. Поне знам, че съм в Пирогов.
- Ама, как така в Пирогов, добре ли си?
- Добре съм, айде, ще се видим утре.
И така, по закона на Мърфи утре се виждаме, тя красива, аз гипсиран и притеснен. И ме целува.
- Ама чакай, аз съм гипсиран, блъсна ме рейс.
- Как така, нали ми разправяше, че теб коли не те блъскат?
- Каква кола, бе, хубавице, цял рейс – ти разправям. За рейсове нищо не съм споменавал.
Докато си изяснявам аз така принципни положения, тя пак ме целува. Целува ме и ме закача. Ама недей така, не съм хубав с тоя гипс, тя не, та не. - Много си 6, много ти се радвам, и аз малко по малко вече хвърча. Малко накриво от гипса, но за сметка на това набирам височина. Брей, така ме завъртя това момиче, че аз с все гипса пак на хорото. – Чакай, бе, момиче, аз трябва да се прибера, да си лекувам ръката и нервите, кви са тия ръченици и с коя ръка, по-точно да ти помахам, като си отидеш утре? И така, цяла неделя.
Накрая ми свалиха гипса и стана ред аз да си ходя. Отидох си. С хороводна стъпка. Работа така и не свърших, но от тогава така съм си го подкарал ганкиното и все я чакам да се хване до мен.