Вдъхновено от г-н Данаилов и
неговите последователи
“Кат няма хляб ша ми ядете пастите!!!”
Преродената Мария в Антрето
Баси немам кьорав стих
Всичко ми е Хепи
Тъй се много очудих
Збогувах се. Гепи!
Гепи мъжки. Гепи, дръж!
Лодката на кея
И морето-люш, люш, люш...
Брей, Ще полудея! /лилавея, горска фея, виж я нея/
гДе отиде, та се скри
мойто “ВдИхновение”
Не изРаждам, кьорав стих
Имам задължение
Пред очите на безброй
Мои пРочитатели
Свикнала съм
Да ги г/Д/оя
Все са ми приятели /да не се обиждат случайно попадналите/
Гледам го това небе! / Възможно е и обратното, то да ме Гледа/
И луна! Се пули. ------/Неуместно е да се пише за луни, просто е изтъркано!!!! /
Викам, пиши! хАйде де
розави мамули,
баби с прашки
Младост/т/ааааа...
Взе,
че се невръща.
Като дЗвер се напънах
но останах...Същата!
Речник:
“Гоя” да се чете не като художник, а като глагол /Угоявам/
това ме подсеща за приближаващите Празници
и бързам да ви приканя
да си клъцнете гръцмуля на свинското
подходящо е със зеле.....
Леле!
“Очудих”- учудване,
но така е доста по-силно
като въздействие
щото
О-то
напомня за отворени зъркели,
да не кажа очи, че е плоско!
Бел. на Автора :
Речника е непълен, но моля да ме извините! По това време имам много работа. Затварям бурканите със зелето!