-Здравей,Тим. Радвам се,че не си се отметнал от думата си.
-Аз се радвам, че крака не ти е попречил да се измъкнеш, Беля.
-О, на мен нищо не може да ми попречи да направя каквото искам, малкият.
По-скоро Марги ще намери извинителни причини, но, виждаш ли,сега тя е на лагер, така че няма да и се карам, както обикновено.
Момчето гледаше неразбиращо.
-Мда, поканила съм всички останали. Нямам право да приемам никой в групата, без да говоря с останалите. Нямам право да престъпвам правилата си. Знаеш ли какви са те, Тими?
Малкото момченце гледаше объркано. Превзетата приятелска физиономия на Каталина не можеше да го заблуди, знаеше, че е намислила нещо. Какво обаче беше то?
-Първо правило : възрастта е основна! Нямам намерение да обучавам недорасли за това деца, нито пък прекалено големи, които не искат да ме слушат и се правят на по-умни от мен.
-А ти на колко години си, Беля?
Кат се настани удобно върху една голяма кофа и внимателно прокара пръсти през къдриците си. После се усмихна чаровно и отговори на зададения и въпрос:
-На десет.
-Значи ли това, че рябва да се оставя да ме командва една десетгодишна госпожичка...
-Явно да. Но аз не командва, Тими. Аз обучавам. Ако не можеш да направиш разликата, значи наистина не си за моя ... да го наречем отбор.
-Какво е второ правило, Беля?
-Някога чудил ли си се, защо, въпреки милионите провинения на моите възпитаници, нито един от тях не е изхвърлен от училище?
-Не. Струва ми се....нормално.
-Нима?
Тим се замисли. Не беше нормално. Никак даже. И беше мисли по въпроса в продължение на часове, но не бе успял да си разгадае тази гатанка. Погледна въпросително рижата срещу себе си и направи физиономия.
-На колко състезания си се явявал досега, Тими?
Въпросът го изненада.
-Ми.....на...на.....
-Какъв е успехът ти в училище?
-Това толкова ли е важно? - Притеснено, момчето се зачерви.
-Щях ли да те питам, ако не беше? Та значи...какъв е успехът ти?
Тишина.
-Ако не ми кажеш и все още настояваш да те включа, ще ми се наложи сама да се добера до тази информация.
Тишина.
-Второ правило : успехът и поведението в училище се препокриват! Когато изкарваш само шестици, ходиш на много състезания, хвалиш училището и преподавателите удома, никой няма да посмее да те изхвърли от „Санта Барбара”. Най-силните ученици са желани в училището, независимо дали са пакостници, философи, непокорни лъжци или нагли дечурлига.
Момчето въздъхна. Ами сега? Изведнъж му просветна нещо...
-А твоят успех,Беля, какъв е?
-Провери сам, момченце. Аз углававям това място и ти, независимо че се кандидатираш за мястото в него, нямаш право да подлагаш на съмнение никой от групата...особено мен.
-Има ли още?
-Не се тревожи, има. Трето правило : никой не говори за това с някой извън групата. Никой не говори за това в училище. Ако се разбере за съществуването на моята организация, много ученици, не се съмнявам, ще искат да се включат. Дори да не отговарят на правилата ми. И май такъв е....такъв е и твоят случай. Ти как разбра за Войната, Тим?
-Лесно! май не се пазите много добре, да ти кажа честно, Беля. Трябва да затегнеш дисциплината. Но както и да е. Значи.... една курвичка, не и знам името, руса така, белезникава, смешна, говореше с Маргарет, пиклата от театралната школа, за която каза, че е на лагер. Чух да си казват час, явно се уговаряха за купон. И Маргарет отказа, измънка някакво тъпо оправдание. Не се хванах, естествено, исках да разбера какво интересно прави, че пропуска купона на века. И вечерта...ви проследих. Видях ви. Но не чух нищо. Наложи се да дойда и следващият път, за даразбера за какво си говорите.
-И?
-Какво и?
Вратата се отвори със скърцане и Каталина се изправи с невероятна бързина. Независимо от бинтования си крак, независимо от болката, която предизвика движението и, тя се задържа права, здраво стиснала устни и готова да посрещне удара.
-Крис? Закъри? По дяволите, момчета, какво.... Шаро?! Саманта?
-Здрасти, миличка!
Високо русо момиче прегърна Белята и я погали по косата. Носеше момчешки гащеризон и невероятно обемиста дамска чанта, от която се подаваха разни листове хартия.
-Беля. – учтиво я поздрави слабо момче с изиграна сериозна физиономия и игриви пламъчета в очите
-Крис, какво....
-Радвам се да те видя, Беля!
Ниско и тантуресто момче със зелена коса и обеца на носа прекъсна думите и, ухили се и я разроши по косите.
-Шаро,моля те дами обясниш...
-Ей, неблагодарнице , защо не ми дрънна по уговорката, а!
-Зак, какво става тука?Да не би Хулио да ви е извикал.
-Ми не,Тапата се отби на посещение с бележка. Дата,час,място и причина- обясни Шаро. –Извиках ,който намерих, и ето ни.
-Датата я знаете,часа явно също. Мястото е променено само заради извънредното събрание. А причината седи пред вас и изявява желание да се включи във Войната...на наша страна.
Обясни Каталина, прехапала едната си устна от притеснение. Тя не бе викала никой от присъстващите, Тапа не би тръгнал без някой да му каже. А той изпълняваше само нейните заповеди...и тези на Хулио.
-Здрасти,Каталина!
Ухилен до уши, Хулио се намърда при останалите, обърна една касетка и нагласи четирибуквието си върху и.
-Ей, френд, дай пет! –поздрави го Шаро и двамата удариха пестниците си.
-Причината....
-Тоест аз – измрънка Тим под носа си.
-...да излезе напред. Време е да обсъдим желанието му.
Объркан, притеснен, неразбиращ и със зачервени уши, рошавият мъник се изправи и огледа присъстващите. Неморалната Саманта, винаги първа на всеки купон, известна с мръснишкото си поведение. Палавият и непокорен Фред, изпробвал всички цветове боя за коса на този свят.Отговорният Кристиан, вечно зает с някоя извънкласна дейност. Вечно ухиленият Закъри, ръсещ бисери нон-стоп. Това ли бе групата на Каталина? Това ли бе....
-Тим?!
-Я чакай малко, ти не си ли Тимъти Форсерт, онзи бръмбъзък, който...
-Той е,той е.
-Я кажи сега, дребен, какво правиш в нашата група и какви претенции изявяваш.
За първи път в живота си Тимъти Форсерт не успя да каже и дума.
пп:има промени във възрастта на героите, които забелязах съвсем наскоро.Няма как дфа ги променя в старото мнение, затова моля да се отбележи, че:
Не приемаше по-малки от себе си, нито пък прекалено големи. В момента разполагаше със:
Двама души в нейния клас – Тя и Хулио
Двама души в по-горния клас –Шаро и Зак
Един човек в театралната школа – Маргарет
Един човек в осми клас – Саманта и Самюел
Двама души в занималнята – „Капата”