Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pazarluk
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13933

Онлайн са:
Анонимни: 439
ХуЛитери: 1
Всичко: 440

Онлайн сега:
:: pavlinag

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2021 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаФеята и войникът (6)
раздел: Преводи
автор: Vesan

(продължение)
Невидима, Пивет бе с него цял ден. Видя го как сее смърт, страшен, красив.
Лицето му беше като излято от бронз. Хвърляше се в бой с безразсъдната смелост на разгневен юноша. Сръчните му пръсти удряха по клавишите, свиреха някаква дяволска симфония.
Вечерта се спусна след победата му. Червено слънце изцапа с кръв изкривените железа. Точно тогава Пивет се появи пред своя герой. Той спеше. Сънуваше, че все още е дете и тича из ливада обсипана с цветя. Ароматът им, толкова прекрасен и силен, го събуди. В ръцете му седеше жена. Тялото й ухаеше на пролет. Закръглена и гола, розова и руса, тя се сгушваше в него и не заемаше никакво място. Беше малко пълничка, с прекрасна кожа. Едва различаваше лицето й в нощта, но му се стори красиво като блян. Плъзна ръце по хълбоците й, по бедрата й, гладки като сатен.
Жена. Не знаеше много за жените. Някога имаше семейство. Спомняше си за майка, за сестра. Беше ги напуснал толкова отдавна. Понякога в кратките си сънища виждаше лицата им, невероятно нежни, да се навеждат над него. Техните лица или може би нечии други… Сънищата му бяха неясни, но му се струваше, че би бил толкова щастлив да види в действителност тези мили лица, да ги задържи близо до себе си, да ги помилва. И ето, че сега тя беше там, по-красива отколкото си я беше представял, и ето, че едно тяло, нежно като вечерта, потръпваше в ръцете му. Помисли си, че Господ му праща тази жена, за да го възнагради за подвизите му. Но не знаеше какво да прави с нея. По правилник, всяка седмица, поставяше семето си в стерилна епруветка, върху която беше изписан входящият му номер. Военен куриер-моторист идваше да я вземе с цел продължаване на човешката раса.
По липса на по-добро въображение, той притисна много силно, до себе си, малкото хладно тяло. Затвори очи, въздъхна дълбоко от щастие. Помисли си, че никога, никога не би могъл да бъде по-щастлив. Пивет беше развълнувана до дъното на душата си от невинността му. Изчерви се от стеснение и радост при мисълта, че ще трябва да го научи на всичко. Но нищо не я притискаше. Вече не бързаше толкова да се върне в Рая.
(следва)


Публикувано от hixxtam на 05.12.2006 @ 09:32:56 



Сродни връзки

» Повече за
   Преводи

» Материали от
   Vesan

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

18.06.2021 год. / 06:22:09 часа

добави твой текст
"Феята и войникът (6)" | Вход | 0 коментара (1 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.