автор: unforgettable

Все по-често навеждам
и очи, и глава,
упорито се вглеждам
в чуждите ходила.
Разни прашни обувки,
бързат в разни страни,
тъпчат груби преструвки
и прикрити вини.
Наблюдавам удобно
този грозен парад
и съвсем не е сложно
да надзърна отзад-
изтъняла подметка
и изтрити пети -
все ментета на сметка,
но отпред не личи.
Има доста прошити
и с лепени пролуки,
ситнят плахи и свити
и се молят за слука.
А понякога идват
обосели нозе.
Тях ги ритат най-много
безразборно къде.
Засега оцеляват
и се лутат във кръг,
видно ги наболява
(тук таме имат кръв).
Аз почти им съчувствам,
даже соча посоки,
край обувките с лустро-
модни, нови, високи.
Стискам палци да минат
плавно, без да се спъват...

Продължават да крачат.
И отново съм зрител.
Непосилна задача
за лаик и любител.