автор: atanas_dvk

къде си?

-изчакай ме...
продумах й тихо,
-не мога!
промълви ми тя...
-добре не бързай...
опитах отново,
-ще те настигна.
-опитай, до скоро!
и в мрака замина...

лежа във тревата
и гледам небето,
във хаоса звезден
разтворил очи,
но къде да те търся?
на къде да поема?
до мен ти лежиш,
а над мен -
цяла Вселена...