 |  "Не ме живяха правилно жените ми "
Гриша Трифонов
Живяха ме набързо, но пък алчно.
Напук на моите и своите години.
Газеха ме - бях така удобен -
прашен път, помитан от полите им.
Огньове палех и си правех лято.
Сто усмивки бях обесил на колана си.
Очите ми се свиваха до мъртво-бяло,
когато сенките им нощем оживяваха.
А слепите ми вени проговаряха -
години вече си отглеждам призраци.
Уморих се, а безмълвното ми тяло
бавно се завръща във живота.
И как и колко всъщност ме живяха -
банално е до неблагоразумие.
Най-страшно е, когато губя своите приятели.
В такива дни морето ми до камък се втвърдява!
Публикувано от hixxtam на 04.12.2006 @ 22:53:30
| Рейтинг за текстСредна оценка: 3.28
Оценки: 21
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Удавник" | Вход | 7 коментара (20 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Удавник
от margi на 05.12.2006 @ 07:21:10
(Профил | Изпрати бележка) | | Папарачееееее, щом ти е от камИк морето, няма давене:))) |
]
Подавам ръка на удавника
от ElToro на 05.12.2006 @ 08:14:11
(Профил | Изпрати бележка) | Хубав стих !
М...да... Определено продължаваш да помъдряваш ! Това означава , че още си млад за равносметки . А най-много ми допада доловеният оптимизъм !
Привет ! |
Re: Подавам ръка на удавника
от PaparakaPV на 09.12.2006 @ 16:33:21
(Профил | Изпрати бележка) | | Хехе, аз помъдрелият :)) Сега ще си навиря носа :)) |
]
Re: Удавник
от roza1 на 05.12.2006 @ 09:40:13
(Профил | Изпрати бележка) | Живяли те...така си мислиш.
Живял си ти, а те са те празнували.
Но.... виното ти, явно силно е,
защото сенките им криволичат
и още във морето ти надничат....
Да бяха риби- щеше да е тихо,
но са жени и са бъбриви..
Ти имаш сал удавнико-хвани се!
Любов е ...плувай й в очите!
Поздрави! :)
|
]
Re: Удавник
от rosy88 на 05.12.2006 @ 14:07:27
(Профил | Изпрати бележка) | :))
Мъдро брат!
Та как се казваше първият ти приятел?
...А животът си е твой, живееш го както си избрал. Благодат е да да оценяваш това ,което имаш...Другото са "болките на разтежа":))
Поздрав! |
Re: Удавник
от PaparakaPV на 09.12.2006 @ 16:34:35
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодат е да оценяваш това, което имаш, но обикновено го оценяваме едва когато го изгубим... |
]
Re: Удавник
от vesi_lina на 05.12.2006 @ 18:34:15
(Профил | Изпрати бележка) | | Ей,Папараче...страхотен стих! |
Re: Удавник
от PaparakaPV на 09.12.2006 @ 16:34:57
(Профил | Изпрати бележка) | | Хей Веси....отдавна не съм те мяркал. |
]
Re: Удавник
от beche на 09.12.2006 @ 17:48:19
(Профил | Изпрати бележка) | реших да си го преведа в сегашно време:)
Живея ги набързо, но пък алчно.
Напук на моите и своите години.
Газя ги - така ми е удобно,
прашен път, помитан от полите им.
Огньове паля и си правя лято.
Сто усмивки бих обесил на колана си.
Очите им се свиват в мъртво - бяло,
когато сянката ми нощем оживява.
Но слепите ми вени проговарят -
години вече си отглеждам призраци.
Умора нямам, а безмълвното ми тяло
бавно се отвръща от живота ми.
И как и колко всъщност ги живея -
банално е до неблагоразумие.
по-истинско е, нали!? Хубав е стих ти, но измислен стих. По-скоро издава незрялост на лирическия ти.
А за последните два реда бих казала - крайно безвкусие. Когато говориш за жените си, не ги смесвай с приятелите си. Разликата е огромна!
Какво ли би ми отговорил ако те попитам - защо си губиш приятелите?
или може би, това е и отговора - за теб разлика няма... |
Re: Удавник
от PaparakaPV на 10.12.2006 @ 09:51:00
(Профил | Изпрати бележка) | Така е според теб :)))
Ти не познаваш жените ми Бече, така че не обобщавай относно приятеслството.
Радвам се, че все пак си го прочела, независимо от мотивите. |
]
Re: Удавник
от beche на 10.12.2006 @ 14:58:39
(Профил | Изпрати бележка) | Папарак, не е нужно да знам жените ти.
Текста достатъчно ясно подсказва за добре четящия.
Никъде в стиха няма и намек, че жените в живота ти
са и приятели! Един глагол, една метафора няма която да ме
Изкара извън чувството за възползване и прегазване. Да не говорим за приятелство.
Именно в този контекст обърнах стиха ти като актуалност и насочено действие.
Виждам, че намека не си го схванал. Защото папарак познавам добър приятел...
И знам, че съжаляваш.
Последните два реда както и да ги погледне човек са вмъкнати. Нямат връзка със стиха. Няма как да направя паралел между жените които те прегазват и приятелите които губиш. Оттам лесно човек може да си направи извода, че понятията за приятел и жена като отношение са объркани. А това говори за незрялост.
Ето ти пълната обосновка.
|
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 689
ХуЛитери: 2
Всичко: 691
Онлайн сега:
