Неволно свличам декемврийския си вятър,
засвиря ли с трошливи пръсти по капчуците.
От мисълта, че рано ми е окъсяло лятото
проскърцва в музиката ми акорд на счупено.
Изохква недалеч от мен разгърденият Празник,
скрит в шарената сянка на летата и на зимите.
Натъпкал по джобовете си слънцето на август
Той чака мен...
И този път ще му измисля име.