автор: phifo

Една муха дави деня си в чашата ти, Лусина.
Налей си друга и не прекалявай с унеса в погледа.
След смяната, пред черния вход до контейнера,
в полумрака на далечната жълта лампа,
ще разваляш кашони от водка и вино.
Премести се до мене. Все едно - нямаш клиенти.
Сега можеш да не се усмихваш пресилено,
ако утрото не се е усмихнало зад стъклата
с лицето на малката ти дъщеричка.
Сега можеш да не си красива, Лусина,
ако слънчев лъч не се е пречупил като сламка
в дъното на очите ти. Даже можеш да изцедиш
една сълза в джина ми, почти като тоник.
И не ти е нужно да разговаряш с удавници
по все същите теми за котката с мишката.
Можем да помълчим без следа за компания
преди черния вход на нощта да ни глътне.