Някога, не толкова отдавна, че да бъде забравено, в хралупата на дивноперестата ела Божана съжителствали нимфата Малатея и бухалът Елеан.
БОЖАНА
Божана била мълчалива и вглъбена в потайно мечтателство да умее да лети из знайни и неведоми небеса. Затова най-добри приятели й били птичките, които кацали по нейните клони и бъбрели една през друга коя къде била, какви чудесийки видяла и колко пъстро било многообразието на света. С времето Божана се научила да рисува картини по птичите разкази.
Откъсвала си парченце небе. Сбирала в капчици роса зелено от устремените към слънчев припек сенки на гущери и любовните песни на жаби. Примесвала смолата си със синеоки искрици от падащи звезди. Прибавяла към соковете на своите корени охра от следите на самодивска кръв. От усмивките на вечерния вятър си набирала балончета с виолетови краски. От безмерната скръб, погребвана в пръстта, отгребвала по сълзица в оксидно черно. Белота колекционирала от сватбените одежди на облаци и щъркели. А брилянтно жълто изтегляла по паяжинна нишка от съседната слънчогледова нива.
С грация на балерина денем Божана извивала клонки и извайвала сред пулсиращи от жизненост пейзажи смайващи въображението плетеници от изящни силуети, загадъчни същества и устремно вибриращи фигури ... А нощем изографисвала с върховете на корените си стените на прокопаните от къртици тунели с образите на смирени светци.
МАЛАТЕЯ
Нимфата Малатея била лекомислена палавница, избягала от досадните задължения в майчиния дом и прекарвала дните си в забавления с горските обитатели. Надбягвала се за дъхава ябълка с дивите прасета. Упражнявала се в безмълвие сред рибите. Излежавала се в сънена омая от баладите на щурци-ухажьори. Опитвала се да надкатери катеричките по дърветата и най-обичала отвисоко последна да изпраща въздушна целувка на залязващото слънце.
Тогава безшумно се понасяла към хралупата си в елата Божана и бързала да заспи мигновено, за да бъде отново и на следващата сутрин първодокоснатата любимка на Изгрева. Мечтата на Малатея била да живее в земя, където Изгревът трае толкова дълго, че да има възможност да го гали и прегръща до насита, а не да й се изплъзва след броени мигновения и да поема изпълнението на слънчовите си задължения да раздава топлота и живот на земните твари.
(следва)