автор: velar

Дървото нямаше крила,
за да избяга от пожара.
Врабчето беше с никнещи крилца,
безсилни да го вдигнат над гората.
Тогава спряхме дивата стихия,
обляхме с водопад дървото,
а птичето заплува във гнездото.
Когато всичко свърши
поседнах под дървото
и знам, не ще повярвате,
но в този миг усетих
листата как ми шепнат,
а птичето писукаше и гледаше към мен...

Това ми каза,
в един неделен ден,
пожарникарят,
съседът мълчалив
от седмия етаж.