автор: vasildinkov

Днес рано се събудих и изтърсих козината си ....
защото се беше изцапала от калта в която лежах. Започнах да тичам и да търся нещо за ядене, защото бях много гладен.Вечерта бях малко хапнал от парче хляб хвърлено от клошар.
Сега се насочих към една кофа надявах се нещо да е останало за мен. Скочих в контейнера и зарових за мое щастие открих парче кифла изядох я беше малко суха но все пак бях много благодарен на нашия кучешки бог, че бе оставил малко храна да запълня стържещия ми корем. След като вече бех сит реших да потърся кучка за да я оплодя, че беше настъпил половия период.Едва открих те вече трудно се намираха повечето бяха кастрирани, те и мене се опитаха ама аз се изплъзнах. Един ми вика" къци, къци" и ми подава салам, а знам че са тежки времена кой нормален дава салам на куче, те хората за тях нямат та камо ли на куче. Въпреки че бях гладен устоях. Сега като намерих кучката реших да я заплодя, че онова нещо в мозъка не ми даваше мира,имаша и други кандидати ама те кастрирани , казах им че няма смисъл да се бием за не те ме разбраха . Сега вече лежах в калта , къдеъо бях предната вечер доволен че свърших всичко за този ден. Тя кучката сама щеше да се оправи, само ми беше странно как се занимаваха хората с децата си то като гледам и с техните занимания децата им не ставах кой знае колко по добри от тях......