Разтреперена от твоето ухание
свлече се нощта,
влажна ме обгърна.
В погледа ми избледняваща следа
потърси я, единствено,
на саксофон клошар зова.
Заслепен, отдаден на мечти,
жаждата му
металното сърце стопи.
Тръпките, болезнени разплитат
влажна мрежа,
в краката ми лежи нощта.
Утрото, с куража на твоето ухание, побеля!