автор: bon_bon

Съавтор мон. Валентина Друмева
м-р "Въведение Богородично" Калофер


Не потъвай в мисли скръб студена!
Обречена на тлен е само тук плътта!
Към други брегове е устремена
душата в тих копнеж за красота.

Най-висшата й същност-дух безплътен,
вглъбен долавя светли гласове.
Готов е да се слее с лъх попътен.
Отвъдната далечност тихо го зове.

За светлите хармонии предвечни
от Бога всемогъщ той е сътворен.
Затуй копней за ценностите вечни
и с тях в света по-истински живей.

Всред бурите житейски той достига
едва условната надземна висота.
Смъртта разкъсва тленната верига
и той крилат се слива с вечността.

Безсмъртен дух! Тук странник на земята
е временно, сред тлението гост.
Разкрива гробът дверите на небесата.
Към вечния живот смъртта е мост.

Плътта залязва, а духът изгрява
в страна окъпана в лазур претих.
През сълзи и ридания минава
да чуй безсмъртния небесен стих.

От тайнствената същност е частица,
от вечната духовност - лъч, искра.
Тук в тленен мрак е окована птица,
която с трепет чака утринна зора.

О, вечност! С хладен ум неуловима,
как пееш ти в дух съкровен
на цвят невехнещ в галещата рима!
Долавя я едва умът вглъбен.

Безсмъртие! Духовно-лъчезарна песен!
Необозримо мирна висина...
Ден незалязващ в тихата далечност!
Възкресен химн от звън и тишина!