автор: tot_amon

Снежни пътища в снежни доби, потайни,
нямат край, но мъжът умора не знае,

време щом е дошло сега да потърси
път към тъжния край на детския свършек.
Песен блага в сърцето младо е скътал -
тя го топли и сили дава из пътя,

дар да бъде дарена в дворове светли,
дето чакат стопани с хляб и със свещи,

дето злото под камък спи, а доброто
носи дъх на ошав. И мирно, и кротко

жар в огнището свети - къс от звездите,
слезли в бялата нощ да светят в очите.

* * *

Що за чудо и приказ песен е тая
в мъж момчето невръстно в миг да извае?

Що за сила неземна крие се в нея -
топло лято сред зима в теб да огрее,

дядо, щом те докосне нейната вяра?
Тази песен, чедо, е божи подарък.

Тази песен дошла е тук отвисоко,
дето властно царува обич дълбока,

с блага вест да ни стопли - сладка и нежна -
нас дошла е да пази свята надежда.

Тръгнах, чедо, и аз със нея в сърцето
дар да сторя, вестта при други да светне.

Щом дома се прибрах, с брада под калпака,
чедо, аз се видях. И даже заплаках.

Дар и тебе ще сторя - с тази магия
теб дарувам. Сега от мене вземи я.

Пътят там е. Нозете стягай и тръгвай.
Всеки, тръгнал по него, мъж се е върнал.