Избърсах капката
солена пот
смъдяща моя
взор
и връх видях
исполен, цял
соящ стоично
тамо - гор.
Кат птица
мисълта се рей,
полита там
и въжделей,
а гордий връх
не ще да знай
пред моя зор
той хич нехай.
Пристъпвам тихо,
а тревата
тъй скъп килим
под стъпалата
отвежда ме
към небесата
там дето взор
се къпе
в необята.
Тук ломний връх
във тих покой
зловещий птичи дом,
приют поетен
в студ и зной
стърчи връх Ком!
18.11.2006 г.
на Ком