автор: sapfir

През цялата тирада безполезна
изправена мишена съм пред теб.
Куршумите свистят, кънтят,
дълбаят дупки - кървави следи.
Знам, това е за последно.
Нека да боли и да кърви.
А беше хубаво преди.
Но мъжкото ти его не прогледна
и не видя кристала в сините очи.
Достатъчно. Върви.
Дъжд пристъпва с тихи стъпки.
Капчици небесна светлина
измиват ме, блестя.
Искам въздух, полет, свобода.
Утре слънцето отново ще ме стопли,
ще изсуши сълзите и калта.