Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pazarluk
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13933

Онлайн са:
Анонимни: 462
ХуЛитери: 3
Всичко: 465

Онлайн сега:
:: rajsun
:: rady
:: LeoBedrosian

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2021 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаФЕЯТА И ВОЙНИКЪТ (3) - превод от Рене Баржавел
раздел: Преводи
автор: Vesan

Пивет не откри гората си.
На нейно място се простираше огромна бетонна площадка, от която стърчаха комини. Под бетона с дебелина сто метра, имаше цял конгломерат от защитени от бомбите заводи, които произвеждаха хиляда танка, две хиляди самолета и триста подводници за минута.
Подводниците директно се пускаха в морето по подземни канали. Тунели отвеждаха танковете до бойните полета. Комините бълваха облаци тъмносин пушек, сред които, с гръм и трясък се носеха самолети.
Пивет напразно търсеше тихо кътче природа. Три морски флотилии си оспорваха последния полинезийски риф. Кораби-къртици дълбаеха проходи през полярните ледове. Гъмжащи от бойна техника автомагистрали се пресичаха на екватора. На върха на Хималаите се чуваше стрелбата на батарея от военно-въздушните сили.
Пивет беше принудена да отседне в града. Избра си жилище на едно кръстовище, върху пиедестала на статуя, която министърът на въоръжаването си беше присвоил. От този пост можеше да наблюдава живота в големия град. Нежното й сърце се свиваше от състрадание и ужас.
Цивилното население се състоеше от старци и измършавели жени. Богатите купуваха много скъпо хляба и сланината. Бедните се хранеха с ряпа и мокрещ. Ходеха боси, облечени в тесни дрехи от един и същ плат с цвят каки. Жените без мъже ставаха злобни и вехнеха от самотата и лишенията. На всеки осемнадесет месеца, на някои от тях, избрани по строгите правила на евгенетиката, изкуствено им имплантираха мъжки зародиши. Те оставяха синовете си без бащи в национални ясли, подобни на оранжерии, където под грижите на квалифицирани възпитатели порастваха бързо. Ставаха момченца на десет месеца, а войници - на пет години.
От постройките в градовете, бяха останали само разрушения. От време на време, пристигаше някоя въздушна ескадра, пускаше дъжд от бомби, които за милионен път сриваха със земята развалините и вдигаха облаци от прах до небето. Рядко снаряди достигаха до втория и третия подземен етаж и убиваха няколкото безумци, които не бяха пожелали да слязат в убежищата.
След сигнала „край на въздушната тревога", хората, като мравки излизаха от дупките си, захващаха се със снабдяването с продоволствия, тъпчеха с часове на едно място, в очакване на летящия конвой, носещ негодни храни, които черният пазар не беше пожелал.
Пристигнали по тайнствени канали, месо, домашни птици, плодове се продаваха нелегално в ресторантите. Клиентите на тези тайни заведения плащаха за всяко ястие суми, които щяха да са достатъчни да осигурят прехраната на двадесет човека в продължение на година въпреки баснословните цени на продуктите. Жените от специалните части на полицията, за борба с контрабандата, си затваряха очите. За да им се отблагодарят, им позволяваха да идват в заведенията, за да оглозгат кокалите.
Феята Пивет живя много години сред тези безумци. Смени града и полукълбото, но навсякъде срещна същата мизерия.


Публикувано от railleuse на 28.11.2006 @ 08:28:51 



Сродни връзки

» Повече за
   Преводи

» Материали от
   Vesan

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.06.2021 год. / 00:30:13 часа

добави твой текст
"ФЕЯТА И ВОЙНИКЪТ (3) - превод от Рене Баржавел" | Вход | 0 коментара (1 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.