автор: marmalad

на arzu

там някъде снежинките полягат по-различно
над всичко
и устните на мрака когато ожаднеят са по-изпръхнали
пресъхнали
са сенките надвиснали над камъните щом заплачат
палача
там някъде внезапен от обичане смекчил дланта си е
от щастие
ковача подковал кръвта си с люляци и пълнолуния
и лудия
изгонен спи все по-смрачен и листопаден по дърветата
сърцето ми
със всичките огради в предградието на калните завои
е твое
там пролетта обменя любовните си сокове по-поносимо
с зима