автор: spirit

Стоим пред свойте питиета
и тема вече сме намерили,
ти неизменно на уиски с лед,
а аз на скромно "Блъди Мери".

И си флиртуваме в стандарта
с очарователни двусмислици.
Ти бързо сваляш свойте карти,
аз още хода си обмислям.

Ти ме гледаш, че съм хубава,
и ме пожелаваш на момента,
и събличаш ме наум, и грубо,
а ми правиш нежни комплименти...

Аз слушам и ти се усмихвам...
Ти мислиш, че съм вече хлътнала,
че не виждам колко упорито
се мъчиш да си скриеш пръстена.

Ти казваш, че си необвързан,
и че мен от векове си чакал.
Аз мисля, че отдавна вкъщи
за вечеря те очаква някой…

Дали, измамнико, да вярвам
на блясъка красив в очите ти,
които все така безсрамно
опипват ме и ме събличат?

Дали да те запаля с ласка,
и с теб да вляза във таксито,
а после, без слова и маски,
телата си в екстаз да сплитаме?

Ала познат ми е финала
на срещите случайни в мрака-
след дива страст-целувка вяла,
и обещана среща…някога.

А вътре, в сумрачната стая,
от сласт леглото ще е болно,
лениво любеното тяло,
ще легне грешно и доволно .

Но свита в него като куче,
треперещо от студ във мрака,
в най-тъмния му ъгъл сгушена,
душата ми любов ще чака.