Въздухът свеж по листата ме носи
с чудно гориво-узрял аромат,
есенна радост със сити въпроси,
гали ме нежно по плахия цвят.
Времето свива гнездо във покоя,
в тихите ласки сърцето расте,
горе в небето се гледа и моли,
нека да бъде любящо сърце.
Тихият полъх небето изпраща-
тайния знак на закрила вовек.
Есенен поздрав, във тебе пораствам:
търся се жадно- мечта-и-човек.