автор: ole72

Синьо писмо от небето потича,
буквите есенни мъчно чета,
словото чисто във мене се стича
и разцъфтява във синя дъга.

Трябва навярно под нея да мина,
другите свои очи да прозра,
смело да тръгна във тази година,
нищо, че скоро отива си тя.

Миг да погледна с очи преродени,
миг да почувствам живота почти,
миг да поплувам в най-чистото време,
значи съм жива и жъна мечти.