автор: sYco

защото не мога
повече
да драпам нагоре
към
глътката
въздух,
приседнала между устните
ти,
се блъскам
в
тъмнината на ръцете си
и вярвам,
че съм "щастлив човек"
със
запълнено време и
24часова
усмивка, забита като
пирон
във всеки един ден.

защото толкова много
пъти
затварях вратата
и трясъкът още се разхожда
из
ума ми, нахално,
но не
като натрапник,
а като някой необходим
(моят трясък е жив),
съм
човекът,
който си тръгва.

защото не мога да остана
и
оставането в теб боли
повече,
отколкото да кажа
"ще се променя
щом
събереш частиците от пъзела
в
главата ми
и
ги наредиш в
правилния ред
правиланата посока,
за да
разбереш колко голяма
е
нуждата от
шепота ти в шепите ми!"

защото не мога
повече
да драпам нагоре
към
'щастлив съм/ не съм",
няма да бъда разбиращия
тих,
удобен
аз или неАз
а просто поредния
обърнат гръб
в сянката на прага...