Няма обич и любов
в тоз живот за мен суров,
как да вярвам на лъжи,
да обичам как, кажи?
Някой все ще ме "прецака"
и ще плача дълго в мрака.
Господ има ли , кажете,
жива вий ме оплачете?
Че секирата желязна,
тук за някои омразна
има много лоши дни,
лъскава тя не блести.
Плаче като вас с сълзи
и сърцето я боли,
неразбрана си остава,
ни приема, ни предава!
Някои я подиграват
и пред всички порицават,
който я обича лъже,
а тя никога не лъже.
Де що прави си признава,
никого не поучава,
умна е, добра и птица
иска да е гълъбица,
но не може ей така,
тя да хвръкне на шега.
Тежка е, желязна, морна,
пък изглежда неуморна,
а сега кахър си има,
болка мори я незрима.
Искат пак да я излъжат,
искат пак да я прелъжат!
Не се лъже туй желязо
нищо, че сърце боляло
и е много отпреди,
а сега я пак боли!
Ще преглътне всичко тя,
пак ще стане лъскава,
ще обича от сърце
и по малко ще сече!