автор: duende

Ще ме намериш победен
в пустата и мрачна стая.
Свит на кравай на пода студен…
прибързах отново, не те изчаках накрая.

Ти изстиналите пръсти ще превържеш -
петната кървави ще са веч сухи.
От очите
замръзналите сълзи ще избършеш,
ще шепнеш "Остани" в ушите глухи.

Завесите ще скъсаш най-накрая,
ще пуснеш вътре бледата зора.
И аз за пръв път светлината ще позная…
отдалеч, от езерното дъно на смъртта.

Ще счупиш празните бутилки,
изправени сред стаята като войници.
Освободени, през прозореца ще литнат,
затворените в тях мечти и птици.

Листата смачкана хартия
ще вдигнеш, ще изгладиш с мека длан.
Ще прочетеш там всичко, що от тебе крия -
мойте детски тайни, моя възрастен срам.

Ще прочетеш детето в мене,
заровено под купища катран.
Удавено от спиртни изпарения,
оковано между две корици….там.

И моля те, освободи го!
Тъй слабичко, то няма изведнъж да полети.
За ден два скрий го, прегърни го
до топлите си, копринени гърди.

Щом сили събере,
ще ти изпее
Стих - някак нервен -
но тъй личен…
Послушай го, то по-добре умее
да ти разкаже как съм те обичал.

И след като тъй хубаво разтребиш
разхвърляния ми, бездушен гроб.
Не съжаллявай, че не ме спря навреме
да хвърля дрипата на роб.

Е, тайно се надявам да поплачеш -
три малки капки непоканен дъжд.
И знай, че…ТИ ЗА МЕНЕ ВСИЧКО ЗНАЧИШ!
Но как не ти го казах
ни веднъж.