Отпих от чаша топла неочакваност
(мъж, с който мога да се смея!)
капчици от нежност, глътки страст
(със вкус на непотърсено доверие).
Изпи с усмивка тихите ми лудости
(като любимия горчив коктейл).
Преглътна недоказаните истини
(и от ръба ме върна пак отсам).
Защо я вдигна тази тъпа чаша?
Това не ти е някакъв рефреш!
Та аз очаквах само светлините,
които гонят гости като нас...
от жалкия житейски ресторант.