автор: Vesan

Бог се надвеси от трона си и погледна хората.
- Каква пасмина! -измърмори той и се изправи.

За пореден път народите враждуваха. Континентите се бяха превърнали в бойни полета. Войници направляваха оръжия, сеещи смърт - във въздуха, по земята, във водата, под земята. Всичкото това желязо се сблъскваше с оглушителен трясък. Страшният шум щеше да привлече вниманието и на някой по-глух и от Господ.
Бог въздъхна. Какво беше сътворил? Какъв ужас! Със сигурност трябваше да смачка тези гадини. И вече си беше вдигнал крака, когато няколко задъхани ангелчета паднаха върху коленете, раменете и дори по брадата му. Той забрави за гнева си.
- Татко, татко - пищяха розовите създания - накарай я да спре!
Феята Пивет пак…
Разперила прозрачните си криле, феята Пивет кръжеше около Господ като водно конче. Той протегна малкия си пръст, за да кацне тя на него.
Скара й се:
- Беше ми обещала да не започваш пак. Ето, че сега трябва да те накажа…
Навела ниско глава пред погледа на Господ, Пивет се признаваше за виновна.
Беше напуснала земята много млада, на две хиляди седемстотин и три години, когато хората бяха станали станали разумни и бяха прогонили феите от горите и изворите. В рая живееше в луксозна виличка на петото небе, където бяха настанени девиците и растяха само лилии. Често я обхващаше носталгия за полските цветенца. Беше опитала да превърне лилиите в макове и стръкчета момина сълза, но магическата й пръчица беше безсилна пред спокойствието на величествените цветни чашки.
Един ден някакво ангелче кацна на покрива на къщичката й. То обърна закръгленото си гръбче към слънцето, започна да гали крилата си и да пръхти от удоволствие. Едно бяло перце полетя и влезе през прозореца й. Пивет го докосна с края на пръчицата си от слонова кост. Перото се превърна в разцъфнало великденче… От този ден нататък тя започна да преследва ангелите, за да събира перата им, които летяха във въздуха. Имаше на прозореца си саксии със здравец и латинки, а скоро си направи и малка градинка. Пожела си още горичка, чиято сянка пада върху изворче. Нетърпението й обаче я превърна в насилница. Хвана едно ангелче за крилцето и започна да му скубе перцата. То викаше оглушително и се мъчеше да се освободи. Накара го да замълчи, като го удари с пръчицата си. То се превърна във върба, куха и покрита с мъх, с цяло семейство гъби, сгушени в корените й.

(следва)