автор: thebigplucky

Влакове.
Гари.
Срещи.
Раздели.
Дъжд
и мигове
неумолимо кратки.
Отново си тръгваме
погледи свели.
Безмълвни.
Уморени.
Раздадени без остатък.
Отново някои
остават забравени
на някоя улица,
на някой кръстопът,
гледащи с болка
след неразбраните истини,
които отминават.
За кой ли път…
Някой си отива
и пак е тъжно.
Пак листа и сълзи
умират по тротоара,
победени
от тихия есенен дъжд
и за една нощ
неусетно остарели…