автор: pavlinayoseva

Дядо ми строеше чужди къщи
под съмналия покрив на България.
Нощта като индиго го настъпваше.
Обичаше ракия. И се мразеше.

Не вярваше, че татко си е тръгнал.
И във мазето- тъмна тайна- слизаше
да точи вино, тежко като църква.
Псувните му се давеха в молитвите.

Под черна дреха - копчета и кокaли,
зарови баба роклята си весела.
И къщите изглеждаха без покриви,
когато дядо - трезвен - се обеси.