автор: no_more_dreams

Днес дъждът ми открадваше мислите
и измиваше всичките ми усмивки.
По улиците безцелно се скитахме
сред локвите - огледални покривки.
Ръката ми в твоята. Сякаш заключена.
Като съкровище във съндъче от злато.
Като мъничко бебе в люлката сгушено.
Или като приспивна песен... непята.

Очите ми още те виждат. До мене.
Когато навън дъжд отново вали.
Когато усмивките ни дори уморени
се слеят в една. За да не ги боли.
Думите ти пак сливам със вятъра,
както тогава до мен те свистяха...

Мислите ми се връщат... понякога...
към любовта, която в дъжда видяхме.