автор: ole72

на В. Фр.

Ти ли жребецо в тъмното викаш,
и ме очакваш в поле от иглика ,
ти ли си прилива в моята жажда,
ти ли дъжда си, от който пораствам?
Ти ли изплиташ ме с нежните пръсти,
теб ли изричам във думите гъсти,
ти ли си извора в мойта утроба,
ти ли си моето истинско "мога"?
Ти ли измисли ме моето име,
ти ли си моята истина синя,
ти ли тъгите росиш ми, соколе,
ти ли ме учиш да литна нагоре?
Ти ли си моето шипково вино,
ти ли си пролет в жълтат зима?
Ти ли си моя дъб с жълъди сладки
и на децата ми нежния татко?