автор: hekata_5

Я сом Петър Еленков Динкин, понастоящен небачкащ, осъден – брак доживотно, баща (по сека вероянос) на 3 лапета. Това е моята история:
Седим си я на балкона и си киризим една гледка. Ама гледка ти каам – мани бегай!!!
Не моеш я види, ако ще по динята да’т халоса!
Та седим си я и си киризим тая ландскайп и по едно време – самольот! Викам си: „Я? Чий че го крепи тука тоя самольот” и по них – бегай, бегай... самольота бега, аз два пъти по-бързо ти каам... докато до догоним до летището луд станах. Добре, че живеем у Враждебна. И глеам из самольота се спускат некви... Голем пазар е било – то не беа чанти, не беа сакове, не бе чудо! И край нема: гледам неква тапа там разтоварва, смъква, рита, фърля багаж... викам си, тоя дребния с много багаж пътува бе – целия багаж на самольота – негов! Ужас! Я до Пловдив с жената кат ода, три сака са ми много, па тоя... цял самольот натварил: е не е ли туй лигава работа – толкоз дреи да помъкнеш. Ай жена да е, да каеш, стаа, ма то – няк’ъв там тенейжър!

Мойта работа не е работа. По цял ден се бъхтим - тръби копам. Майка ми ми викаше: Петре, учи мами, че да не работиш!„. К’во учи да не работиш, ма?! Нали завърших 9ти клас, па сега се изгърбвам от раота. И за’тва реших, че ше сменяме раотното место – не може така. Влизаме у Европата – трее перспектиуност. А к’во по-персепкитууно от т’ва да си пильот? Мааш гащи по цел ден: я Амстердам, я Берлин, я Ню Йорк – ехтра! Нема спиране, и жена си не мое видиш от бачкане и от път – по убаво от т’ва нема у целио пакет! Примоция, брат – да я не изпускаш! А и заплатката ти е ехтра, дрехи – ехтра... всичко ехтра, баце! Нема 6, 5...

И речено – сторено. Отидох да кандидатствам за раотата за пильот. Нали у казармата ска'ахме с парашут, та знам всичко за фърчането. И отиам аз у офиса на там... не помня вече как се казваше... абе, нек’ва авиокампания и глеам – плашило, па и шава. Уплаших се, стреснах се, а плашилото вика: Господине, аз съм секретарка! Тия технологии много напреднали бе, даее техната мама... поседех, почеках и по едно време излиза един дебеловрат и вика: „Влизайте. Сега ще пуснем видеокамерата и ще Ви оставим сам в стаята. Интервюто ще почне след малко”. Па я му виким: „Пич, ела да са разбереме: аз идем за интервю да стаам пильот бе, не да говорим по телевизора! И се пишеш с образование, деба.”. Нещо измрънка тоя дундьо и ме оключиа в тая стая. Светнаа едни светлини, едни камери и почнах да чувам гласове: От де си?, Кой си?, Къде си?, За чий си тука?, Обичаш ли майка си?... И я се ядосах и си тръгнах. Казаа ми, че за да съм пильот ми требвало диплома! А ве, какви дипломи, к’ви 5 ле'а бе?! Ония пич, Биг Брадър нема диплома за шеф на лудница, па си гледа луди, тъй лий, ил ней тъй? Ааааа – ще ме занимаат с глупости. Нема да се върнем на училище! Тръбите че си копам!
'Бал съм я и перспективата!
'Бал съм я и Европата!!!