Помниш ли, когато беше млад
светеше като слънцето
Продължавай да светиш, побъркан диамант
Сега очите ти приличат
на черни дупки в небето
Продължавай да светиш, побъркан диамант
Хванат си в кръстосания огън на детството и известността
Издухан от стоманения бриз
Ела, ти, обект на далечен смях
Ела, ти, страннико, легенда, мъченико, и свети!
Твърде рано посегна към тайната
Плачеше за луната
Продължавай да светиш, побъркан диамант
Заплашен от сенките на нощта
Изложен на светлината
Продължавай да светиш, побъркан диамант..
1974