автор: Black_dog

Ако животът имитираше изкуството
щях да напиша стихотворение наречено
Ако животът имитираше изкуството
и това щеше да бъде неговото начало

Щях да го прочета на един арт пърформанс
с претенциите то да е сатирична
и може би поетична емблема
на бракоразводната драма
превърнала отчаянието ми в полурими
с които щях да се опитам да го прикрия
надявайки се че съдбата
може така лесно да се надвие

По време на четенето
една жена с която никога преди не съм говорил
ще почувства отчаянието в гласа ми
като свое собствено
тя може да бъде или да не бъде привлекателна
но когато ме приближи след шоуто
ще съм очарован от присъствието й
Ще си бъбрим лежерно отпивайки от уискито
но ще има колебание породено от желанието
и онези премрежени погледи като откровение

Лицемерно ще изтъкнем литературата
като повод за среща на другия ден
Слънчево е
и няма неловкост в нашия поздрав
и след двайсет години
все още ще помним учестеното дишане в този ден
и онези премрежени погледи като откровение
но

Това е но-то на циника
животът само ще имитира изкуството тази вечер
ако стихотворението което пиша бъде посрещнато
с доза смущаващо нервничене
и мрънкане за "даване воля на собствените желания и любовна треска"
дегенериращи в едно генерално объркване
провалящо се в опита да завърши духовито
а може би е раздразнението на някой
който не е платил за точно този тип неща
и след този факт
хората ще избягват зрителния контакт
особено онези които разпознаят отчаянието
особено онези които разпознаят собственото си отчаяние
и аз ще се прибера вкъщи
и ще съчиня друго стихотворение
за да преодолея тази бариера
опитвайки се да постигна контрол в изкуството
който е невъзможен в живота
знаейки че
ако животът имитираше изкуството
щях да изхвърля всичките си драсканици
и щях да мога да сложа
точка на това стихотворение
преди думата…но