автор: Veselin

Наесен стъпвах след палячото,
когото оцветиха в охра.
Разпъваха го като на разпятие,
а след това ядяха голи охлюви.
Пристъпваха със тежки крачки,
с тотеми, майсторски издялани.
Небето беше жалка плячка,
житата гниеха като попарени.
И гарвани кълвяха рохка глина,
дълбаеха със човки кални буци.
Покълваха във пазвата на зимата
трохи и дървени кютуци.
Скалите ми нагарчаха на вятър –
Родопски и непредирчиво сиви.
Луната тромаво помяташе
след блудството си със делфините.
При тези ултразвуци беше трудно
да пиша стих
И затова не писах...
Такива стихове намирам доста мудни,
защото липсва полета на птиците...
И порива, и злъчното кънтене
на лунапарк и захарни памуци.
Гълчавата заглъхва до жужене
и тропот на раздрънкани каруци...