автор: seso-sms-o

Не корете старика - тая пейка - е негова пейка. По право.
Той за нея платил е в студените нощи – със здраве.
И за летни постели платил е под звездни дървета,
а възглаве заслужил е, още когато е спал по паветата.

Той във джоба си има навярно една петолевка
и на възели кърпа – с тютюнец, стотинки и кремък;
ни бръснар е подстригвал брадата му лъскаво-рехава,
нито баня е виждал, ни рязал е нокти седефени…

Той не помни кога, откъде и с какво е пристигнал,
другар в пътя-роднина-женица - дали си е имал;
той се взира учуден-послушен-прекрасен-премигващ,
и на лакът подпрял се – се гмурва в своя си библия…

Ще помоли учтиво за някакъв вестник, угарка,
ако сложил си шапка – ще затърси по нея кокарда,
ще поиска да знае часа и къде се намира,
ще закашля, и сълзи в ръкава ще трие, ще крие…

Подхвани го през рамо, заведи го в гише, тоалетна,
документ потърсете, щом трябва – купи му билет;
с милиционера, със някой – решете – все някъде трябва да иде…
Или просто тръгнете – забравете за гара, за минало…

1986 г.
гара Червен бряг /из „Синева”1997/