автор: daniele

Някога-отдавна- запявахме с китари
Омагьосани от огъня, притихнали,
Изгрявахме в душите си...

Китарата ли плаче
Или просто вятърът се моли
Тихичко до мен да спре
И в душата ми да се порови...
Отломките от синьо огледало,
Пръснати във някакво безвремие,
Сред спомените някак притъмняло
Ехото от стъпки на неверие .
Звукът ще се прекърши с вик,
Ще стихне и като шепот ще замлъкне
Момиче с езерни очи ще зърна в миг
Рисувано от струните на позабравен нощен стих.