автор: jonkata

Шоуто се пренася в хралупата на Следобедния заек и зад нея. Тео и Джоди гледат гратис

Едва когато тримата герои излязоха от водата, Тео видя как е облечена Джоди, и попита:
– Джоди, що за смешен костюм си облякла?
– Не е смешен, карнавален е – отвърна момиченцето.
– Добре де. Не исках да те засегна. Но къде ще ходиш с него? – продължи да пита момченцето.
– На партито по случай излюпения ден на Гълъбицата със златната къдрица, на което ти не си поканен – малко заядливо му отвърна тя.
– Джоди, вземи го със себе си. Толкова бързо ли забрави, че той ми спаси живота, докато ти и дядо ти се бяхте захласнали в риболова - намеси се баба й.
– Добре. Така да бъде, но трябва да се приберем, за да се преоблечем – бяха последните думи на бабината внучка от мястото на събитието, защото двете деца толкова бързо тичаха към къщи, че може би вече бяха напуснали отново.
– Джоди, почакай! Не се разбрахме в колко часа ще се приберете – викаше след нея бабата. – И да не закъснявате -е -е ...
– Хайде и ние да се прибираме вкъщи, бабо, и стига си викала. Не виждаш ли, че няма кой да те чуе? – каза Дядо Драго.
– Благодаря ти за помощта, старче, въпреки че се позабавлява добре за моя сметка. Но щом постигнахме целта си, някои средства могат да бъдат простени – кротко каза Баба Ези, след което хвана мъжа си под ръка и двама тръгнаха към дома си.
– Джоди, а теб кой те покани на партито ? – попита Тео.
– Щурецът, Голямата цигулка с … . Те сега са в хралупата на Следобедния заек, където отиваме и ние с теб – каза Джоди.
Двете деца пристигнаха до дупката на заека и надникнаха вътре (или по-скоро залегнаха пред входа) . Тео дотолкова навря главата си в дупката, че на Джоди й остана единствено да слуша.
– Каква е тази гюрултия? – питаше тя. –Да не би партито да се е пренесло тук?
Тео й направи място и сега двамата имаха добра видимост към слабо осветената стая.
– Побързайте, приятели. Мъдрия е в беда. Трбва да организира парти изненада за своята съпруга – викаше щурецът, колкото му глас държи.
Приятелите започнаха да бързат, както могат. Понеже не знаеха как се бърза, те тичаха почти хаотично из стаята, настъпваха се, прескачаха се, дори започнаха да си подмятат непристойни реплики.
– Как може да бърза човек, като разни щурци му се въртят из ушите? – питаше хрътката.
Щурецът не можеше да отговори нищо, защото беше попаднал в най-високите обороти на въздушната въртележка. А тя не предлагаше такива услуги като говорене, отговаряне или обяснения, както и други подобни.
Всъщност вихърът беше толкова мощен, че никой не можеше да отговори до момента на грандиозното им сгромолясване. Едва след като паднаха, разбраха, че са сложно оплетени. Тогава, като че ли от тавана, заваляха и въпросите, и отговорите, и другите ръчни, крачни и опашати обосновки.
– Ако отец попъл плаковоли да си исвати клака от устата ми … – започна да се обяснява хрътката, но колкото повече говореше, толкава по-дълбоко влизаше кракът на бобъра в устата й.
– И аз ще съм бла-год-арен, ако щур-ецът излезе от ух-ото ми, а този, който е за-хапал опа-шката ми, я из-плюе – на пресекулки викаше заекът.
В този момент един ритник освободи опашката на заека, като отпрати главата на лисугера заедно с другите части на тялото му в горния десен ъгъл на стаята.
– Като изключим болката, която ми причини последният ритник, аз благодаря на автора му – мазно и с кривене на устата изпя лисугерът.
– Нека този, който се е разположил върху опашката и задните ми крачка, се отмести, и аз ще стана, и ще разплета тази плетеница – каза катерицата.
– Кой ти иска да разплиташ чужди плетеници? Не можеш ли да се измъкнеш със затворена уста! – възрази един глас.
Тогава Джоди неволно чукна по вратата. И като по чудо участниците в плетеницата рипнаха на крака и се запътиха навън.
– Какво ви стана? – попита лисугерът и продължи.
– Накъде така всички? Човек ще си помисли, че отивате на манифестация. След думата “манифестация” животните застинаха по местата си и това даде възможност на Джоди и Тео да се отдалечат на достатъчно разстояние, за да останат невидими, но да виждат и чуват всичко.
– Моля, приятели, седнете около масата, за да решим какво да правим – каза заекът.
Хрътката (със самочувствието на водеща, по право полагащо й се, защото е домакиня) попита:
– Много интересно, като отиваме на парти изненада, кой ще бъде изненаданият?
– Не знам. Това е първото по рода си в тази околия. Ще отидем и ще видим – отговори Голямата цигулка с …
– Не пропускате ли нещо? – неизвестно защо ядовито каза заекът и продължи. – Което и ще да е по рода или по реда си това парти, то си е чист рожден ден и трябва да занесем подарък, какъвто впрочем нямаме.
– Но това е парти изненада. Не може ли изненадата да е от нас, като отидем без подарък – възторжено представи блестящата си идея хрътката.
– Със сигурност ще бъде изненада, но неприятна и обидна – ядът не само нарастваше в отговора на Следобедния, но си излезе заедно с него.