автор: angar

На Боровец,
сред пистата голяма,
случайно беше се оголил камък.

И ската ми във него се удари,
и аз, с голяма скорост, се стоварих
върху снега,
и като се търкалях,
в един от боровете се ударих.

Ударих се по долната глава
и счупих бора.
Ала друг път за това.

- Защо, - казах, - не са ви чисти пистите?

- Виновни са, - казаха, - комунистите!

Да, вярно че е време за промени,
но сме наследствено обременени.

Два века византийско робство мина,
и във това е първата причина.

Пет века турско робство след това
сме били със наведена глава.

След туй комунистическото иго
бе като двойно робство, под индиго.
Не можехме да мислиме самички,
а Партията мислеше за всички.
Но тя бе партия, не бе тефал!
И затова сме днес на тоя хал!

За камъните, пръснати по пистите,
за сделката с дълга, за терористите -
за всичко са виновни комунистите!

Мълчах, мълчах, пък кипнах:

- Вашта мама!
Та комунистите от четвърт век ги няма!

Но още век,
като се насерете,
все с тях ще търсите да ви забърсват гъзовете!