Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: anelim66
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13936

Онлайн са:
Анонимни: 283
ХуЛитери: 1
Всичко: 284

Онлайн сега:
:: marathon

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСанта Барбара
раздел: Други ...
автор: Rhiannon

Здравей, мамо!

Обаждам ти се да ти разкажа за Санта Барбара. Защо по това никое време ли? Защото сега ми дойдоха мислите, а те са много бързи и ако не ги изкажа, ще избягат. Трудно бих ги стигнала - може би ще успея да откъсна нечие пъстро крайче на рокличка и това ще ми остане.
Санта Барбара няма нищо общо. Тя е просто една дървена статуя с меч в едната ръка, чаша в другата, опряна кула в краката и гледа надолу. Това ми харесва в нея, че гледа надолу, въпреки че има корона на главата.

Историческите сведения за нея са, че заради християнската си вяра е била убита от езическият си римски баща. За майката нищо не се казва. Предполагам, че е била скромна римска домакиня, която е погълнала отровата, както може би е преглъщала жалкия си живот. Може би така й се пада, защото не е имала доблестта да защити живота на детето си. И историята я е подминала с презрение, защото за да влезеш в нея трябва да си или много добър, или много лош. Или да обичаш силно, или да мразиш унищожително. Само се питам, защо никой не се е сетил да попита бедната женица, когато мълчаливо е наблюдавала играта на домашните котки за какво си мисли? Защо пък да е длъжна да избира между доброто и злото, между дъщерята и съпруга си? Не можеше ли някой от тях двамата да я избере? Може би прекалено много е обичала и двамата и ги е оставила да следват сърцата си ... далече от нея.

Знаеш ли, мамо, все си мисля, че Царството Божие е като лотосите - да задържаш главата си над водата и да отваряш цветовете си при изгрева и да ги затваряш при залеза на слънцето. Да не мислиш за това, което се случва във водата, за чудовищните риби, които могат да изгризат стъблото ти... Да вярваш, че слънцето утре ще изгрее отново.

Спомням си думите на любимата ми учителка по английски, когато с рев и сополи й казах, че ще се явявам на поправителен, докато не ми пишат шестица: "Защо толкова се страхуваш от тая златна среда? Ти не знаеш, колко си щастлива!"

Сега се сещам, мамо. Знаеш ли, кое ще си спомням за теб, когато си отидеш от тоя свят? Оная разходка по Великден в турската махала - когато искаше да влезеш в Джамията и не те пуснаха. И колко весела беше и жива тогава! И Фолклорния фестивал това лято - когато гледахме танцьорите от различните държави. Беше като приказка, особено грузинците -м омичетата ходеха горди като принцеси като по вода, а младежите играеха танца на мечовете. Ами украинците? Колко хумор и веселие имаше в казачока! Или турските ярки дрехи и палави усмивки. И русите немци с романтични и нежни народни танци, които винаги прегръщат девойките една педя над кръста. А ти беше премръзнала, но не стана от скамейките. Ходих си два пъти до нас да ти вземам връхни дрехи, бих отишла и трети път, ако ти трябваше нещо друго.

Ей тия неща са най-важните, мамо. Няма значение, колко пари сме загубили. Нямат значение несполуките в личния живот. Важно е да държиш главата си над водата и да се усмихваш на слънцето. Защото можеше и да няма Слънце. Можеше и въобще да не сме се родили на този прекрасен свят. Можеше и да не ме наричаш наивна и глупава за това, че обичам всичките си приятели, такива каквито са. Можеше и не се събираме всяка седмица "в тоя изпаднал ресторант, имам чувството че съм някъде накрая на света", да не си спомняме миналите дни с носталгия и да си мислим колко сме се провалили в живота... и въпреки всичко да си мечтаем пак да дойде сряда и да се смеем.

Защо пък да избереш да се провалиш да не е равносилно на това да избереш да спечелиш? Защо провалът ти да не те радва толкова, колкото и победата? Не може ли да не се тръшкаме за несподелената си любов, за провалената си кариера, за болките в бъбреците и децата-наркомани? Или да става въпрос за тях, ама ей така, между другото ...


Публикувано от BlackCat на 13.11.2006 @ 19:51:14 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   Rhiannon

Рейтинг за текст

Средна оценка: 4.33
Оценки: 6


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

25.07.2021 год. / 02:17:02 часа

добави твой текст
"Санта Барбара" | Вход | 7 коментара (12 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Санта Барбара
от _helena на 13.11.2006 @ 20:20:56
(Профил | Изпрати бележка)
Началото ми е малко объркано, а с края не съм съгласна. Но средата ме уцели в десятката. Заради лотосите ли, заради майката ли...абе в средата ти е силата:) Хубав текст


Re: Санта Барбара
от Rhiannon на 14.11.2006 @ 07:26:52
(Профил | Изпрати бележка)
Права си, наистина средата е най-добра:) Благодаря ти!

]


Re: Санта Барбара
от Ufff на 14.11.2006 @ 06:21:12
(Профил | Изпрати бележка)
Достоен текст.
За препрочитане.


Re: Санта Барбара
от Rhiannon на 14.11.2006 @ 07:27:32
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, радвам се, че ти е допаднал:)

]


Re: Санта Барбара
от I_naistina на 14.11.2006 @ 07:08:58
(Профил | Изпрати бележка) http://inaistina.tripod.com/
.. човек е толкова щастлив, колкото може да си престави.

и аз така по никое време все се обаждам, за да не избягат мислите :)

хубаво е, Риа!


Re: Санта Барбара
от Rhiannon на 14.11.2006 @ 07:59:25
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, мила, винаги се радвам да те видя:) Така трябва - да станем добри ловци на моменти...

]


Re: Санта Барбара
от solaris на 14.11.2006 @ 12:03:42
(Профил | Изпрати бележка) http://solaris.blog.bg
Писмото е истинско изпратено или неизпратено, няма значение има емоционален заряд.Беше ми интересно и сякаш надникнах в един интимен свят.Ето тези моменти силно ми въздействаха:
"
Предполагам, че е била скромна римска домакиня, която е погълнала отровата, както може би е преглъщала жалкия си живот. Може би така й се пада, защото не е имала доблестта да защити живота на детето си. И историята я е подминала с презрение, защото за да влезеш в нея трябва да си или много добър, или много лош."

Спомням си думите на любимата ми учителка по английски, когато с рев и сополи й казах, че ще се явявам на поправителен, докато не ми пишат шестица: "Защо толкова се страхуваш от тая златна среда? Ти не знаеш, колко си щастлива!"


Защо пък да избереш да се провалиш да не е равносилно на това да избереш да спечелиш? Защо провалът ти да не те радва толкова, колкото и победата? Не може ли да не се тръшкаме за несподелената си любов, за провалената си кариера, за болките в бъбреците и децата-наркомани? Или да става въпрос за тях, ама ей така, между другото ...

Поздрави!


Re: Санта Барбара
от Rhiannon на 14.11.2006 @ 18:14:12
(Профил | Изпрати бележка)
Здравей:)
Благодаря ти. Наистина, няма почти нищо измислено в него.

]


Re: Санта Барбара
от Alba на 18.11.2006 @ 22:45:59
(Профил | Изпрати бележка)

Писмото до майката
израз на топъл къшей хляб



Re: Санта Барбара
от Rhiannon на 19.11.2006 @ 14:03:37
(Профил | Изпрати бележка)
Да, божествено вкусен, направен от истински ръце:)

]


Re: Санта Барбара
от Alba на 18.11.2006 @ 22:46:08
(Профил | Изпрати бележка)

Писмото до майката
израз на топъл къшей хляб



Re: Санта Барбара
от butterfly на 30.11.2006 @ 19:02:53
(Профил | Изпрати бележка)
Не се сетих за светицата, със сигурност съм виждала статуята й, но поне в момента не се сещам, но гледането надолу е достойно за уважение!