ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: darya
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14139
Онлайн са:
Анонимни: 725
ХуЛитери: 1
Всичко: 726
Онлайн сега::: pastirka
Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | която разплита
края си
в барутно небе и е с начало
забодена
детска фибичка
в разрошени бягства,
по онази пътека
с измръзнали
къпинови храсти,
които
подръпваха дрехата
на отеснялата
ми душа
и я жадуваха
с гъстия сок
на узрелите си
натежали
стипчиви плодове,
по онази пътека
избяга
усмивката ми
и никога
няма да е същата,
защото
заплати със себе си
последните
капчици кръв
на своето,
на моето
непокорство
Публикувано от BlackCat на 09.11.2006 @ 22:30:13
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1310 четения | оценка 5 | показвания 106970 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"По онази пътека," | Вход | 16 коментара (36 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: По онази пътека, от regina на 09.11.2006 @ 22:54:27 (Профил | Изпрати бележка) | Ох, ако знаеш, каква носталгия, по всичките ми къпинови пътеки и избягали усмивки ми натежа...Добре, че непокорство е в кръвта ни. |
Re: По онази пътека, от jonkata на 09.11.2006 @ 22:55:25 (Профил | Изпрати бележка) http://littlejody.wordpress.com/ | Мен, Крисице, ме закърфичи детската фибичка в разрошени бягства.
Напиши нещо също толкова силно, за да ме свалиш от там.
И внимавай как ще се оправяш с моето непокорство.;))
Специални поздрави за стиха! |
Re: Обратно вътреторбие. от regulus на 09.11.2006 @ 23:15:25 (Профил | Изпрати бележка) | Хубавото на усмивките е, че колкото и да плащаш с тях, винаги ти се връщат обратно, че и в повече! Реинбурсират се. :) |
Re: По онази пътека, от nafaka на 09.11.2006 @ 23:49:36 (Профил | Изпрати бележка) | Запази си усмивката, дори и променена - едно вдишване е от фибичката до барута.
Поздрави за стиха и силата в него! |
Re: По онази пътека, от 0805 на 10.11.2006 @ 00:31:12 (Профил | Изпрати бележка) | Целият ден ми беше днес като удивителна, ти направо сложи точката с този стих! Ще пресрещна усмивката ти по тази пътека, ще се боря и с къпините ако трябва (то и без това вече няма мелници), и ще аленеят пустите от капчиците непокорна кръв...
Прегръщам те, kristi, ама много силно!
|
Re: По онази пътека, от Jiva на 10.11.2006 @ 00:44:52 (Профил | Изпрати бележка) | не, няма да е същата, както и ние във всеки следващ миг на пътеката, но ще те кара да настигаш - нея и своето непокорство, докато разплиташ, разплиташ...
!! |
Re: По онази пътека, от vesi_lina на 10.11.2006 @ 08:18:54 (Профил | Изпрати бележка) | По онази пътека има трохички хвърлени...по които да се връщаме.
............................................
Докосва стиха ти...
:)))) |
Re: По онази пътека, от boyo на 10.11.2006 @ 11:06:30 (Профил | Изпрати бележка) |
Върни си тази усмивка, Кристи!
Сигурен съм, че не е изгубена безвъзвратно!
Усмихвам ти се с нея :-))) |
Re: По онази пътека, от phifo на 10.11.2006 @ 14:34:47 (Профил | Изпрати бележка) | Тя, онази пътечка - животът, ще те води още, и с подръпвания и дори с убождания от къпиновите си храсти, ще ти напомня, че трябва да продължиш по нея, и че запазената от нея усмивка е твоя, онази, хубавата... И винаги можеш да я намериш там, защото е в теб самата. |
| |