( на wert)
...
гранични бяха мислите в треската от високата температура -
дали да се самоубия тази вечер
или утре сутринта
мен която не ме беше страх от нищо
мен силната
мен недосегаемата
мен опората за другите
на мен нямаше кой да ми държи ръката
докато повръщах
целия си шибан живот
върху онази черта и чаках
да ми разкаже остана ли нещо
което е живо у мен, нещо което
все още може да се усмихва
най дългите пет минути в живота ми
пет минути в които ме държа за ръката
пет минути от времето си да дадеш за някой
толкова е малко пет минути време
и толкова много
когато знаеш че
дълбоко лилавото е истинско
не казвай нищо
просто те прегръщам
и плача от радост
ти знаеш защо..
жива съм
нова съм
всичко хубаво предстои
да се случи.