автор: usmivka

Облегни се сега... Разкопчай горното копче на ризата. Искам да си поемеш дълбоко въздух и да го издишаш шумно... После да отпуснеш леко клепачи и да се принесеш на едно място, различно от онова където си сега!
Усещаш ли нежното докосване на моята ръка!? Тя те приканва да ме последваш, някъде по пътя към другото измерение.. Вече си бос, без обувки, ризата ти е разкопчана и се вее от бриза на ароматната градина, в която те водя... Тук всичко е зелено, шареното на цветчетата пръскащи сладостта си във въздуха галят нослето, кожата ти, приканвайки те да влезеш още по-навътре в приказната градина! Някъде в дълечината се чува прилива, бавно проникващ в плажната ивица на утринта. Долавяш вълнението на прибоя... Неговия ритъм, става ритъма на твоето сърце. Сякаш туптенето му не подлежи на контрол! Адреналина ти се покачва! Туп-туп...туп-туп! Какво ли ще се случи тук!? Туп-туп...туп-туп! Изведнъж, прибоя заглъхва! Туп-туп...туп-туп! Птичките в дълечината млъкват. Туп-туп...туп-туп! Дори вятъра спира да гали листенцата на тази чудна градина! Туп-туп...туп-туп! Чуваш само своето сърце да пулсира. Туп-туп...туп-туп!
Изведнъж мъгла започва да обгръща дървета, цветя.. Ето вече и пътеката не се вижда... Не се страхувай. Усещаш още моята ръка... Това е най-важното сега!
Мъглата те обгръща със забрава... Забравил си за целия свят, забравил си за работата, за грижите. Унесен в белотата на забравата ти вървиш в нищото. Сега си подвластен на мъглата! Недей... Остани с мен... Не пускай ръката ми, защото аз съм твоята нишка, която може да те отведе обратно в реалността! Ще останеш ли с мен!? Сега само аз имам силата да те върна или ще се оставиш да властва мъглата!?
Галейки гърдите ти се доближавам още по близо, а устните ми търсят ухото ти. Чуваш моят глас, като летен повей прогонващ мъглата. Ръцете ми те обгръщат в нежна милувка, за да не се изгубиш! Ти няма да си неин пленник, защото ти си моят любим кентавър, а аз ще размотая кълбото, което да ни отведе в правилната посока.. Ще се превърна в твоето спасение от тази влажна гъста мъгла. Водя те по пътеката сред дървета, излизаме на пясъка.. Там някъде трябва да има цяло море.. Море заглъхнало от белотата на мъглата.. Морето на твоите емоции... Морето на твоето дихание.. Морето на твоя копнеж.. Море дори от страдание.. Морето от всичките приключения на духа ти.. Морето на платта ти... Морето от желания.. Оставям капчици роса по теб, за да покажа на кожата ти, че не сънуваш... Ти лекичко настръхваш в знак на това, че си ме разбрал... в знак, че на мъглата не си й се отдал! Защото искаш да избягаш от тази мъгла, от неизвесността, от покорността! Знам, че нямаш сили сам за това. Остави се на моите ръце, нека те те водят напред... Нека се изкъпем в твоето мълчаливо море...нека го събудим заедно! Нека го накараме да зареве... Нека го развълнуваме и пръските да стигнат чак до синьото небе! Нека събудим с него слънцето, нека изкъпем в светлина света. Защото така ще се пробуди днес твоята душа! От рева на цялото развълнувано море... Нека реве, нека мощно реве! Нека шумно го разпенваме. Защото в пяната са твоите сълзи, нека измием тез прекрасни твои очи. Нека те преродя в утробата на морето, там между нищото и небето. И тогава заедно ще закодираме мисалта, за реалността... Защото ти ще се завърнеш с мен така!

Не вярвай на чудеса, a разчитай на тях... Разчитай на това, че тях ги има и че те следват. Стига да затвориш очи... Да разкопчееш горното копче на ризата, и да се хванеш за моята ръка... Защото аз навсякъде ще те отведа, а пасле щастлив и ще те върна!