Не те наричам
ти нямаш име.
Ти си отколешна-
и в друго време.
Утре за сбогом -
така за довиждане
с ръце те обгръщам
и знам, че ще можеш..
Чаши невиждащи
лице до болка
огледално истинско
очертава живота си.
Ти си до мене,
може би вчерашна-
по-вярно сутрешна...
дори неотричаща....
Тогава се питам -
навярно си вечна...
И аз все по-малко
оставам далечен.