Сама,
във мислите, лежи захвърлена,
в бездънен кладенец, преливащ от
Вина,
душаща я с прегръдка, без ръце,
неканено доведена, от неизречена
Лъжа,
невинна като младенец родена,
но все по-уродлива извисява се до,
Сутринта,
която мъдро носи облекчение,
и пламенно желаното усещане за
Правота,
но тя знае, че стаена в мрака,
вината чака покровителството на
Нощта.