автор: 4i40

И двете бяха влюбени във него.
Обичаха го силно и различно.
Прегръщаше го първата през лятото,
с ръце го пазеше от слънце.
По женски се страхуваше наесен
и го обличаше в златистотопло,
в небрежножълто и червено.
Когато беше най-красива
събличаше се върху него
липата - тъничка и млада.

Копнееше за обич втората,
но беше срамежлива и скована.
Внимателно обличаше го в бяло,
заобляше му ръбове и бръчки,
понякога го провеше прозрачен
полираше чертите му до блясък.
Смутена, нежно пребледняла
ревнуваше от всички зимата.

Как ненавиждаше и двете -
сладникав липов цвят напролет
и корените плъзнали под него...
омразната й ледена прегръдка,
в която става плъзгав и коварен...
Представяше си любовта си
с онази вещица - метлата,
която го събличаше до голо,
издираше го по гърба със нокти.
Усещаше се мъж тогава,
а не изтъркан грозен плочник.