Ето тук започвам отначало
Където свършват всички черни дупки
Като куче стиснало през зъб опашка
Без думи, без сълзи, без стон
Вертикалата катерих във несвяст
С надеждата да виждам от високо
Пълзях дори напред хоризонтално
През следващите девет планини
Цял живот те търсих в кръговрати
А ти се криеше във друг квадрант
Нямам сили да отварям повече врати
Затова накрая ще попитам… „Кой си?"
След толкова години ще призная -
Един живот не е достатъчен за любовта
Ето тук започвам другото начало
Затваряйки последната врата