автор: utro

Простена сякаш скритото леговище
на флората в удобния аквариум -
това към Бога полетяло гробище
от скупчени безкислородни атоми.

Навън от мен ли беше тази бездна
и този плет от корени и лишеи!
Огънах се като навехнат глезен
по голия отвесен гръб на дните.

Сега стоя сред кладенец. Предесен
на охрени целувки ме отпива.
А лятото немее вътре в мене
смекчено и по детски доверчиво.

Покълва слънце в сянката на камък.
През кръста в мен нахлува светлината.
И болките си тръгват неочаквано,
превърнали ме в цъфнало разпятие.